Обхватът на откриването на инфекциозни заболявания включва главно наблюдение на случаите, проследяване на патогени, епидемичен анализ, ранно предупреждение и реакция, оценка на риска, международно сътрудничество и обществено образование. Основните му цели са своевременно идентифициране на потенциални рискове, прекъсване на веригите на предаване, намаляване на заплахите за здравето и осигуряване на основа за стратегии за превенция и контрол, основани на научни данни.
Наблюдение и докладване на случаи:
Докладване на заразни болести, подлежащи на съобщаване: Съгласно Закона за профилактика и контрол на заразните болести лечебните заведения трябва да докладват в определения срок за инфекциозни заболявания, подлежащи на съобщаване (като COVID-19, грип и ХИВ/СПИН).
Наблюдение на синдрома: Не-специфично наблюдение въз основа на симптоми (като треска и диария) за подпомагане на идентифицирането на възникващи или необичайни заболявания.
Идентифициране на клъстерни случаи: Фокусиране върху внезапни огнища на заболяване в същия регион или група, за да се проучи дали има свързано предаване.
Наблюдение на патогени и лабораторни изследвания:
Идентифициране на патогена: Потвърждаване на вида на патогена (като вируси или бактерии) чрез лабораторно изследване.
Генно секвениране и проследяване на мутации: Анализиране на генни последователности на патогени за наблюдение на промените в трансмисивността и патогенността на вариантни щамове.
Наблюдение на лекарствената резистентност: Оценяване на промените в чувствителността на патогените към лекарства (като антибиотици и антивирусни лекарства) за насочване на клинични лекарства.
Епидемичен анализ и прогнозиране
Проследяване на веригата на предаване: Възстановяване на историята на случаите на контакт и траекториите на активността чрез епидемиологични проучвания за изясняване на обхвата на предаване.
Моделиране на тенденции: Прогнозиране на развитието на епидемията с помощта на математически модели и оценка на ефективността на мерките за превенция и контрол (напр. политики за карантина, ваксинация).
Анализ на географска информация: Създаване на епидемични топлинни карти чрез комбиниране на пространствено-времеви данни за идентифициране на високо-рискови зони.
Механизъм за ранно предупреждение и реагиране
Многостепенно ранно предупреждение: Издаване на различни нива на предупреждения въз основа на тежестта на епидемията (напр. национален/провинциален отговор).
Сътрудничество между отделите-: Координиране на действия като блокиране, епидемиологично разследване и разпределяне на ресурси между отделите по здравеопазване, транспорт и обществена сигурност.
Тренировки за реагиране при извънредни ситуации: Редовно симулиране на сценарии на внезапни огнища на инфекциозни заболявания за оптимизиране на процедурите за реагиране.
Оценка на риска и управление на уязвимото население
Регионална динамична оценка на риска: Определяне на нивата на риск въз основа на фактори като гъстота на населението, медицински ресурси и условия на околната среда.
Ключова защита на населението: Засилване на мониторинга на здравето и интервенцията за групи като възрастни хора, пациенти с хронични заболявания и деца.
Превенция и контрол на трансграничния внос-: Поставете под карантина входящия персонал и стоки, за да предотвратите въвеждането на патогени от чужбина.