Тестовете за сърдечни биомаркери могат да се използват за оценка на наличието на увреждане на миокарда, сърдечно-съдови заболявания и цялостната функция на сърцето. Ако изпитвате дискомфорт като стягане в гърдите, препоръчително е да се прегледате в кардиологичното отделение на реномирана болница. След получаване на резултатите незабавно се консултирайте с Вашия лекар, за да определите дали е налице някакво сърдечно заболяване.
1. Увреждане на миокарда: Най-често срещаните биохимични маркери за увреждане на миокарда са сърдечните ензими и протеините на миокарда. Когато клетките на миокарда са увредени, тези две вещества се освобождават в кръвния поток и в крайна сметка се изчистват от кръвообращението. Въпреки това, тяхното местоположение в клетките на миокарда, кинетиката на освобождаването им след нараняване и начинът и скоростта на изчистването им през кръвния поток варират. При пациенти с остър инфаркт на миокарда тропонинът, креатинкиназата и изоензимите на креатинкиназата са повишени, като показват висока специфичност. Степента на повишаване може също да покаже тежестта на миокардното увреждане.
2. Сърдечно-съдови заболявания: C-реактивният протеин (CRP) е не-специфичен маркер за възпаление и тъканно увреждане. Той е значително повишен при възпалителни заболявания като бактериални инфекции, травми и ревматизъм и може да помогне при диагностицирането на заболявания като миокардит и ревматични сърдечни заболявания. Исхемично-модифицираният албумин (IMA) е добър индикатор за миокардна исхемия. Независимо дали е настъпила некроза на миокардни клетки, IMA може да бъде открита в рамките на 6 часа след миокардна исхемия и повишеното ниво е право пропорционално на степента на увреждане на миокарда, което го прави полезен за ранна диагностика на остър коронарен синдром.
3. Сърдечна функция: Натриуретичните пептиди могат да се използват за оценка дали е възникнала сърдечна недостатъчност. Основните физиологични функции на натриуретичните пептиди са диуреза и екскреция на натрий, инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, вазодилатация и инхибиране на пролиферацията на васкуларните гладкомускулни клетки. Те се секретират в големи количества, когато налягането в предсърдията и вентрикулите се повишава, а нивата им се повишават с конгестийното налягане при пациенти със сърдечна недостатъчност. Клинично е доказано, че те са полезни при диагностициране или изключване на сърдечна недостатъчност и могат също да се използват за стратификация на риска при сърдечна недостатъчност.